Изворският манастир "Успение Богородично" се намира в живописна местност,на 9 километра от град Димово в югоизточна посока и на около 2 километра южно от село Извор.
От старата му история не са останали почти никакви сведения. При търсенето на летописни данни за създаването на Гложенски манастир учените попадат на легенда за основаването на Изворския манастир във Видинско от руския княз Извор Таворски през XII век, воден от "летяща" икона, пристигнал с киевския княз Яков Светослав към края на XIII в. Същия се назовава "император" и дори сече собствени монети. По негова поръчка е написан Номоканон през 1262 г, който е изпратен на киевския митрополит Кирил III. Тук са намерени сребърни старобългарски монети. За историята на Изворската обител през османското господство не е известно почти нищо. След падането на Видинското царство манастирът е ограбен и разрушен от турците, избити монаси, а останалите живи напуснали манастира и той запустял.
От предание се знае, че до средата на XVII в. манастира е руина, и че е възобновен по инициатива на някой си йеромонах Силвестър. Според преписка в едно манастирско ръкописно житие на св. Ефрем Сирин, по-рано манастирът се е наричал "Сухо поточе", а след възобновяването му "Изворски".
Категорично доказателство за ползуването на книги през XVII в. в Изворския манастир се открива в ръкопис №14 от библиотеката на БАЛ, доставен през 1961 г. от покойния Марин Даржалев от София. Неговата вдовица Цветана Даржалева заявява, че ръкописът -четириевангелие 248 листа български правопис, писано най-вероятно във Влашко през 1550 г, произхожда от Видинско.
Той е единствената обител на Балканите, която носи името "Изворска " и е посветена на Богородица.
През 1767 г. манастира се е считал за благоустроен и в него редовно идвало да се черкува населението от околните села. Някои по-знатни селяни били погребвани в двора на манастира - това е видно от надпис на надгробен кръст, на който е отбелязано: "лето 1767 Никола село Макрешъ ".
До 1860 г. манастирят се управлявал от игумен. Последен от тях е йеромонах Агапий. Преследван от турците, той избягал в Сърбия през 1861 г. Останалите монаси - Кирил, Гавраил и Хрисант, построили в 1864 г. иконостаса на църквата, както това е изтъкнато в няколко надписи по иконите и на олтарната царска врата, са погребани в манастирския двор зад олтара в един гроб.
Феликс Каниц пише, че храмът се отличавал е малкото си кубе и византийската живопис, в която особено се отличавали образите на Бога Отца, Св. Дух и Исуса Христа, който възлагал корона на Св. Дева Мария, при която стоял ангел. Днес кубето и хубавата живопис не съществуват; на мястото им е построен своден таван и присъединяване на притвора към храма, след заемането на Видинската епархийска катедра от митрополит Неофит /1915 г./. От това време Изворският манастир придобива статута на Девически манастир.
Братство от три монахини и три послушници, полага големи грижи за ремонт на сградите и реставрация на манастирския храм и стенната му живопис. Това става със съдействието на Видинската митрополия и волни пожертвования на членове от православните братства и добри християни от Видин и Лом. Голям принос има трудолюбието на игуменката - монахиня Аполинария и на сестрите монахини Феврония и Ксения. Възобновяването на храма завършва м. ноември 1923 г. Заслужава да се упомене името на художника-иконописец Господин Желязков Сербезов /1873 - 1937 г/, който създава ценни по художественост икони и затрогваща душата и сърцето стенна живопис. Малката света обител се поставя на желаната в църковно отношение висота.
Господин Желязков Сербезов изучава живопис при проф. Иван Мърквичка в България и като редовен студент в Петербургската императорска художествена академия. Усъвършенствува се в прочутата Персонална мастерска школа на световно известния Иля Рений. Запознава се със световно известния бас Феодор Шаляпин.
През 1907 г. се завръща в България. През 1908 г. Св. Синод на Българската православна църква му дава специално препоръчително писмо № 1556 от 30 април 1908г, с което му се разрешава да наема работа за иконопис и стенопис по храмовете във всички епархии.Негово дело са стенописите в храмовете "Св. Седмочисленици" - София, храм-паметник "Св. Александър Невски"/1911 - 1913 /:/- София, катедралния храм "Св. Вмчк Димитър " - Видин и др.
До 1965 г. игуменка на манастира е майка Аполинария, а от 1965 - 2004 г. игуменка е майка Наталия.
И днес Изворският манастир си остава едно чудно кътче, където всеки може да окъпе душата си в свежата девственост на буйната природа и да слее сърце и мисъл в мистиката на  молитвеня дом.

Използвана литература:
1.Борис Костов,Изворски манастир "Успение Богородично"-през времето и нас,Шумен,2006 г.